Published Article SUDGTL-ARTICLE-2011-066

ПОЛЪХЪТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА: КАРИБСКАТА КРИЗА (1962 г.) И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ДИAЛОГ МЕЖДУ НРБ И САЩ

Васил Петров Василев

2006
Сдружение Анамнезис София

Описание: Статия, публикувана в електронното историческо списание "Анамнеза" (Анамнеза, Година I, бр. 1/2006, с.133-148 ). Автор: Васил Петров Василев. HTML и PDF файл.

Виж още:
Списание Анамнеза

Език: bul Страници: 133-148
Ключови думи: България, 1944-1989 ; Списание Анамнеза ; Анамнеза година I брой 1 2006 ; Външна политика ; Международни отношения ; Студена война ; САЩ ; Съвременна история ; дипломация ; ХХ век ; 1960-1970
Бележки: Според автора 60-те години на ХХ век се характеризират с динамични събития на международната сцена. НРБ като европейска държава и част от Източна Европа е въвлечена в тези събития. По време на събитията в Куба тя заема ясна просъветска позиция и като генерален извод може да се каже, че през 60-години българската външна политика се гради на три опорни точки: На първо и най-важно място е СССР и сътрудничеството с останалите социалистически държави. Върху тези фактори е поставено ударението на българската дипломация. На второ място по значение е Балканският регион. Тук близостта на НРБ със СССР е от огромна важност, тъй като Турция и Гърция са членки на НАТО, а Югославия на Тито е все още немилост пред Москва. Оттук изпъква безспорно ролята на България като съветски авангард, заобиколен от "врагове". Едва на последно място по значение за българската дипломация са Западна Европа и САЩ. Съветското влияние е забележимо по всяка една от тези опорни точки на българското Министерство на външните работи. Най-слабо е то по отношение на съседните на България държави и така София не следва твърдата линия на Москва по отношение на Гърция и Турция. Още през втората половина на 60-те години с тези държави са подписани редица споразумения, които слагат край на вечните гранични спорове. Москва тенденциозно осъжда тези споразумения със съседните държави, но те остават дипломатически факт. С тях България показва, че все пак може да следва път, поне частично различен от желанията на Москва. Това не означава, че съветският фактор в българската външна политика намалява своята роля – тясната връзка между София и Москва има идеологически и емоционални исторически предопределени корени като същевременно се основава и на сериозни икономически и военни интереси. Населението подкрепя тази позиция не на последно място и заради убеждението, че една малка държава се нуждае от силен покровител. Съдбата предвиди Съветския Съюз за тази роля, а САЩ за противник. Чак на 28 ноември 1966 г. дипломатическите представителства в София и Вашингтон са издигнати в статут на посолства. Десетилетия по-късно, на 19 септември 2003 г. в София ще се отбележи стогодишнината от установяването на дипломатическите отношения със САЩ. През втората половина на този век отношението към САЩ се променя от военната вражда в периода 1941-1944 г. към "ледено" съжителство и липсата на реален междудържавен диалог в периода 1950-1966 г., за да се превърне днес в стратегическо партньорство и да се стигне до думите на държавния секретар Колин Пауъл в София от 2003 г.: „Добър ден, българи! Стоя тук и виждам нашите две знамена толкова близо едно до друго. Те са толкова красиви. Дано винаги останем така близки, както са знамената ни днес[...] Голяма чест е за мен, че съм тук на площад "Батенберг", за да открия честванията по случай стогодишнината на американо-българските дипломатически отношения”. Малката държава ще намери новия си силен покровител.

 

 Записът е създаден на 2011-04-14, последна промяна на 2011-04-14


Пълен текст:
Сваляне на пълен текст
PDF